7 мар. 2015 г., 12:43

В края на съня си

448 0 7

Мамка му на този ден,

дето в облак ме забули!

Дето пряко срещу мен

ми изстреля тежки хули.

 

И светкавици безброй

прати той към мойто тяло.

Злобни думи на порой

ме заливаха нацяло.

 

Но куража си събрах -

в мене сила се надигна.

На минутата разбрах,

че победа ще постигна.

 

Мълнии събрах на сноп

и ги върнах на Илия.

С думите направих топ

и го хвърлих във килия.

 

Хулите събрах в торба

и ги върнах на деня си.

Победих във таз борба

чак във края на съня си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...