7 мар. 2015 г., 12:43

В края на съня си

451 0 7

Мамка му на този ден,

дето в облак ме забули!

Дето пряко срещу мен

ми изстреля тежки хули.

 

И светкавици безброй

прати той към мойто тяло.

Злобни думи на порой

ме заливаха нацяло.

 

Но куража си събрах -

в мене сила се надигна.

На минутата разбрах,

че победа ще постигна.

 

Мълнии събрах на сноп

и ги върнах на Илия.

С думите направих топ

и го хвърлих във килия.

 

Хулите събрах в торба

и ги върнах на деня си.

Победих във таз борба

чак във края на съня си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...