7 mar 2015, 12:43

В края на съня си

  Poesía » Otra
447 0 7

Мамка му на този ден,

дето в облак ме забули!

Дето пряко срещу мен

ми изстреля тежки хули.

 

И светкавици безброй

прати той към мойто тяло.

Злобни думи на порой

ме заливаха нацяло.

 

Но куража си събрах -

в мене сила се надигна.

На минутата разбрах,

че победа ще постигна.

 

Мълнии събрах на сноп

и ги върнах на Илия.

С думите направих топ

и го хвърлих във килия.

 

Хулите събрах в торба

и ги върнах на деня си.

Победих във таз борба

чак във края на съня си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...