7.03.2015 г., 12:43

В края на съня си

446 0 7

Мамка му на този ден,

дето в облак ме забули!

Дето пряко срещу мен

ми изстреля тежки хули.

 

И светкавици безброй

прати той към мойто тяло.

Злобни думи на порой

ме заливаха нацяло.

 

Но куража си събрах -

в мене сила се надигна.

На минутата разбрах,

че победа ще постигна.

 

Мълнии събрах на сноп

и ги върнах на Илия.

С думите направих топ

и го хвърлих във килия.

 

Хулите събрах в торба

и ги върнах на деня си.

Победих във таз борба

чак във края на съня си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...