Mar 7, 2015, 12:43 PM

В края на съня си

  Poetry » Other
450 0 7

Мамка му на този ден,

дето в облак ме забули!

Дето пряко срещу мен

ми изстреля тежки хули.

 

И светкавици безброй

прати той към мойто тяло.

Злобни думи на порой

ме заливаха нацяло.

 

Но куража си събрах -

в мене сила се надигна.

На минутата разбрах,

че победа ще постигна.

 

Мълнии събрах на сноп

и ги върнах на Илия.

С думите направих топ

и го хвърлих във килия.

 

Хулите събрах в торба

и ги върнах на деня си.

Победих във таз борба

чак във края на съня си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...