30 июл. 2017 г., 23:14

В края на юли

688 5 8

И всичко си е по местата.

Пасе си бялата кобила,

а юли плува в небесата,

възседнал слънчево хвърчило.

 

Очи отварят маргаритки.

Виж, синя къдри се реката.

Пшениците разплитат плитки,

флиртуват с палавия вятър.

 

Да, суховеят ги целува,

чак под полите им наднича.

Дори на влюбен се преструва...

Чуй, шепне нещо неприлично.

 

Превиват се от смях върбите.

Не смеят птиците да пеят.

Сълзите ми по тебе, скрити,

щом свечери се, ще изгреят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Останах без дъх! Сякаш две спираловидни нишки от тъга и красота се преплитат в стихотворението... нямам думи!
  • Така е винаги! Нещо ни радва, нещо ни натъжава, друго ни ранява дълбоко...
    Душата е многопластова... Поздрав, Нинче!
  • Прекрасен пейзажен стих, чийто неочакван финал ни показва и личната болка!...
  • Страшно хубаво!
  • Много красиво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...