В края на юли
И всичко си е по местата.
Пасе си бялата кобила,
а юли плува в небесата,
възседнал слънчево хвърчило.
Очи отварят маргаритки.
Виж, синя къдри се реката.
Пшениците разплитат плитки,
флиртуват с палавия вятър.
Да, суховеят ги целува,
чак под полите им наднича.
Дори на влюбен се преструва...
Чуй, шепне нещо неприлично.
Превиват се от смях върбите.
Не смеят птиците да пеят.
Сълзите ми по тебе, скрити,
щом свечери се, ще изгреят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
