laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
30.07.2017 г., 23:14 ч.

В края на юли 

  Поезия
548 5 8

И всичко си е по местата.

Пасе си бялата кобила,

а юли плува в небесата,

възседнал слънчево хвърчило.

 

Очи отварят маргаритки.

Виж, синя къдри се реката.

Пшениците разплитат плитки,

флиртуват с палавия вятър.

 

Да, суховеят ги целува,

чак под полите им наднича.

Дори на влюбен се преструва...

Чуй, шепне нещо неприлично.

 

Превиват се от смях върбите.

Не смеят птиците да пеят.

Сълзите ми по тебе, скрити,

щом свечери се, ще изгреят...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Останах без дъх! Сякаш две спираловидни нишки от тъга и красота се преплитат в стихотворението... нямам думи!
  • Така е винаги! Нещо ни радва, нещо ни натъжава, друго ни ранява дълбоко...
    Душата е многопластова... Поздрав, Нинче!
  • Прекрасен пейзажен стих, чийто неочакван финал ни показва и личната болка!...
  • Страшно хубаво!
  • Много красиво!
  • Аз съм ловец на истинска и красива поезия.Благодаря!
  • Прекрасна поезия, за лека нощ! Отивам да сънувам...
  • Много богата образност, Нина!... И този неочакван финал, който контрастира с всичко предшестващо... Много добър похват! Поздравления!
Предложения
: ??:??