В края на юли
И всичко си е по местата.
Пасе си бялата кобила,
а юли плува в небесата,
възседнал слънчево хвърчило.
Очи отварят маргаритки.
Виж, синя къдри се реката.
Пшениците разплитат плитки,
флиртуват с палавия вятър.
Да, суховеят ги целува,
чак под полите им наднича.
Дори на влюбен се преструва...
Чуй, шепне нещо неприлично.
Превиват се от смях върбите.
Не смеят птиците да пеят.
Сълзите ми по тебе, скрити,
щом свечери се, ще изгреят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
