И всичко си е по местата.
Пасе си бялата кобила,
а юли плува в небесата,
възседнал слънчево хвърчило.
Очи отварят маргаритки.
Виж, синя къдри се реката.
Пшениците разплитат плитки,
флиртуват с палавия вятър.
Да, суховеят ги целува,
чак под полите им наднича.
Дори на влюбен се преструва...
Чуй, шепне нещо неприлично.
Превиват се от смях върбите.
Не смеят птиците да пеят.
Сълзите ми по тебе, скрити,
щом свечери се, ще изгреят...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
