4 июл. 2020 г., 00:14

В кръчмата

652 0 0

 

В кръчмата

 

Във статистична параноя

аз бях решил да преброя́

сам всички кръчми от безброя

обхванал цялата Земя́!...

 

Но в тази замечтана вечер

не мисля повече за тях

и без да разсъждавам вече

стоя на стария тезгях...

 

Кръчмарката красива, млада

ме гледа с явен интерес

и обещава ми наслада:

и с похотливост, и с финес...

 

Опитвам бърза равносметка

всред цялата разблудност там,

бележа мислена отметка:

триумф, или провал?... Не знам!...

 

В Живот и с вятър, и със огън,

желаех бури – търсех бряг,

ала потрябва ли – отново

аз бих живял безумно пак!...

 

И по безкрайните завои

на моя лъкатушещ път

днес няма да избирам нови –

в Безкрая да ме поведат...

 

...Защото толкова любо́ви

по кръчми щедро разпилях,

но искам си ги днес отново,

че бях богат неземно с тях!...

 

Едно време в Атлантика

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...