В кръчмата

Във статистична параноя

аз бях решил да преброя́

сам всички кръчми от безброя

обхванал цялата Земя́!...

Но в тази замечтана вечер

не мисля повече за тях

и без да разсъждавам вече

стоя на стария тезгях...

Кръчмарката красива, млада

ме гледа с явен интерес

и обещава ми наслада:

и с похотливост, и с финес...

Опитвам бърза равносметка

всред цялата разблудност там,

бележа мислена отметка:

триумф, или провал?... Не знам!...

В Живот и с вятър, и със огън,

желаех бури – търсех бряг,

ала потрябва ли – отново

аз бих живял безумно пак!...

И по безкрайните завои

на моя лъкатушещ път

днес няма да избирам нови –

в Безкрая да ме поведат...

...Защото толкова любо́ви

по кръчми щедро разпилях,

но искам си ги днес отново,

че бях богат неземно с тях!...

Едно време в Атлантика