В кръчмата
Във статистична параноя
аз бях решил да преброя́
сам всички кръчми от безброя
обхванал цялата Земя́!...
Но в тази замечтана вечер
не мисля повече за тях
и без да разсъждавам вече
стоя на стария тезгях...
Кръчмарката красива, млада
ме гледа с явен интерес
и обещава ми наслада:
и с похотливост, и с финес...
Опитвам бърза равносметка
всред цялата разблудност там,
бележа мислена отметка:
триумф, или провал?... Не знам!...
В Живот и с вятър, и със огън,
желаех бури – търсех бряг,
ала потрябва ли – отново
аз бих живял безумно пак!...
И по безкрайните завои
на моя лъкатушещ път
днес няма да избирам нови –
в Безкрая да ме поведат...
...Защото толкова любо́ви
по кръчми щедро разпилях,
но искам си ги днес отново,
че бях богат неземно с тях!...
Едно време в Атлантика
© Коста Качев Todos los derechos reservados