… в кръга на Лудостта…
Не ме решавай. Колко съм странна.
По паралели... Меридиани…
Спя ли? Ставам ли рано?
(Един в сърцето ми ще остане.)
Този, който ме заобича.
Скитаща… Стиховейна…
Душата до рана ми разсъблича.
(И съм пенлива… и топла. Гейзер.)
Този, който над пропаст ме тегли.
И над ждрела политам…
В стъпките му ще легна.
(Без нищичко да попитам.)
И от ръцете му ще съм сита.
А от устните му пияна…
Божествена Лудост. На скитници.
След любовта ни кръг ще остане.
© Таня Георгиева Все права защищены