DID77 (Димитър Димитров)
124 204
7 сент. 2017 г., 23:31

В кръговрата на безкрая 

  Поэзия » Философская
898 1 3

Някой ме захвърли в този свят
без да имам право да узная 
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.

Трябваше ли да избирам роля 
и каква е същността на моя Аз
исках да узная без да моля 
този някой с разтреперан глас.

Май не се налага, просто няма 
някакъв виновник за това, 
че участвах в личната си драма
без да крия в пясъка глава.

Истината, тя не е за всички 
нито тази страшна свобода 
да усещаш колко сме самички 
като капки съхнеща вода.

Времето следите ще изтрие,
звездният ни прах ще разпилее
и вселената отново ще се свие 
за да се взриви и да живее. 

Някой друг след трилион години 
или в друга някоя вселена 
пак ще бъде на диета с дини 
и ще плюе семките в легена.

Всичко безнадеждно се повтаря 
във безкраен и отчаян кръговрат
себе си безкрая преговаря 
и създава свят след свят.

© Димитър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това много ми хареса:
    "Истината, тя не е за всички
    нито тази страшна свобода
    да усещаш колко сме самички
    като капки съхнеща вода."
  • Страхотни размисли в рими! Петичка!
  • Едва ли е важно кой ни е дал роля! Важно да я изиграем и то - добре! Така ще сме живи в алтернативните светове. Те ще се свиват и ще избухват, а ние, с нашите динени семки в легена, в тях ще присъстваме! Поздрав!
Предложения
: ??:??