В кръговрата на безкрая
Някой ме захвърли в този свят
без да имам право да узная
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.
Трябваше ли да избирам роля
и каква е същността на моя Аз
исках да узная без да моля
този някой с разтреперан глас.
Май не се налага, просто няма
някакъв виновник за това,
че участвах в личната си драма
без да крия в пясъка глава.
Истината, тя не е за всички
нито тази страшна свобода
да усещаш колко сме самички
като капки съхнеща вода.
Времето следите ще изтрие,
звездният ни прах ще разпилее
и вселената отново ще се свие
за да се взриви и да живее.
Някой друг след трилион години
или в друга някоя вселена
пак ще бъде на диета с дини
и ще плюе семките в легена.
Всичко безнадеждно се повтаря
във безкраен и отчаян кръговрат
себе си безкрая преговаря
и създава свят след свят.
© Димитър Димитров All rights reserved.
