19 июн. 2014 г., 17:46

В късче небе

597 0 2

 В КЪСЧЕ НЕБЕ

 

Исках да слушам как гали гласът ти:

звън на камбана и стих на щурче.

Свещ ще запаля за нашите смърти,

кръст - за живота ни, който тече.

 

Исках да топля очи от очите:

утринно слънце и ласка на плам.

Нощем ще будя за тебе звездите,

денем ще зидам за двама ни храм.

 

Исках да вдъхвам лъха на косите:

мирис на билки и пролетен цвят.

Нося те в късче небе -  под гърдите.

Теб най-харесвам от целия свят!

 

Исках без дъх да целувам устата:

сочна малина и мед от цветя.

Огнена жажда гори ми душата,

чакам дъждец за жарта на плътта.

 

Исках да взема в ръката си твойта:

глина за стомна, средичка на хляб.

Бие в сърцето кръвта на живота - 

страшно самотен без теб съм и слаб!

 

Даже сега пак не спирам да искам - 

толкоз далечни - земя от небе.

Моята мъка остава си чиста

с живата радост, че влюбен съм в теб!

 

Върбан Колев 2011 Карлово

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Върбан Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поласкан съм!
  • Много много красиво и силно!!Изпълнено с нежност, обич, любов, чистота и красота!!Страшно хубави метафори!!Много топло чувство излъчва!!БРАВО!!Поздравления!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...