8 мар. 2018 г., 13:11 2021-01-19T08:51:48+02:00

В късен час

Поэзия

896 13 10

В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...

Още помниш навярно, че имахме
малък кей засаден от мечти.
Беше щастие ти в недоимъка,
аз - портрет с неугледни черти.

Беше храм и пристъпвах забулено
да достигна до твоя олтар.
Но изтече си времето буренно -
въглен тлеещ от стихнал пожар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Уникално и силно въздействащо! Прибирам си го и ще си го чета отново! Поздрави!

2018-03-13T17:30:21+02:00
RainaVakova

"Беше щастие ти - в недоимъка,
аз портрет с неугледни черти."
Различен си-както винаги! Т.Е. уникален

2018-03-13T08:07:37+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за хубавия стих , Младене!

2018-03-10T23:02:54+02:00
ambarr (Таня Симеонова)

Тъгата може да бъде красива и пречистваща! Прекрасно, както винаги!

2018-03-10T22:24:06+02:00
rumbic (Руми)

На фона на тази носталгична и малко тъжна картина се отразява силует на нещо красиво, което няма как да се заличи, защото го е имало! Благодаря ти, Младене!

2018-03-10T08:40:57+02:00