В късен час 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

• Веси_Еси (Еси)

  2018-03-13T17:30:21+02:00
  Уникално и силно въздействащо! Прибирам си го и ще си го чета отново! Поздрави!
• RainaVakova

  2018-03-13T08:07:37+02:00
  "Беше щастие ти - в недоимъка,
  аз портрет с неугледни черти."
  Различен си-както винаги! Т.Е. уникален
• Izumrudkata (Катя)

  2018-03-10T23:02:54+02:00
  Поздравления за хубавия стих , Младене!
• ambarr (Таня Симеонова)

  2018-03-10T22:24:06+02:00
  Тъгата може да бъде красива и пречистваща! Прекрасно, както винаги!
• rumbic (Руми)

  2018-03-10T08:40:57+02:00
  На фона на тази носталгична и малко тъжна картина се отразява силует на нещо красиво, което няма как да се заличи, защото го е имало! Благодаря ти, Младене!
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2018-03-09T01:56:16+02:00
  Ако е имало пожар, въглените никога не изгасват напълно и най -неочаквано могат да пламнат отново...Прекрасен,съкровен стих, Младене!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2018-03-08T19:47:03+02:00
  И все пак има нещо останало"въглен тлеещ от стихнал пожар".
• Katriona (Кети Рашева)

  2018-03-08T17:37:33+02:00
  Сякаш си развил моята мисъл, че понякога трябва човек и сам себе си да обича! За да не тъгува после по небрежно изгубени малки щастия....
• vedrina (Марина Стоянова)

  2018-03-08T15:29:40+02:00
  Прекрасно...
  Всичко с времето си...
  Нито цветята цъфтят по-рано, нито пък слънцето изгрява по-късно...
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-03-08T14:06:48+02:00
  Красив и докосващ стих, Младене!
• vladetoned (Владислав Недялков)

  2018-03-08T13:59:32+02:00
  Понякога потънали в тъмните дебри на живота, подминаваме сами себе си. Прекрасни са поетичните образи на „ кея, засаден от мечти”, „щастието в недоимъка” на живота и „любовния храм със забуления олтар” на сърцето на любимата”.
  Извисена и много образна поезия, която доставя неимоверно удоволствие за сетивата на читателя! Поздравления, Приятелю!