В къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня слушах с интерес...
Там никой вече не живее
и призраци се гонят днес...
Разправят имало смелчаци,
които влизали в нощта,
но страшни и зловещи знаци
смразявали им в миг кръвта...
Необяснимо и вратите
се тряскали насам-натам,
а кандилата и свещите
проблясвали в неземен плам...
Един люлеещ стол затракал
ритмично скърцал без да спре,
навярно тъй ще се е клател
преди там някой да умре...
Живот ли в друго измерение
необяснимо е това,
или опасно неведение
в човешките ни сетива?...
А ужасяващи стенания
в нестихващ агонален стон
били зловещите послания
излъчвани от този дом...
... Въпроси зли над мен надвисват,
но все забулени в мъгла...
И как към Дявола молитва
да отговори би моглá!...
Живеем твърде виртуално
във дигитален пантеон,
а там сме: Призраци скандално
като от призрачния дом...
21.07.2016.
© Коста Качев Все права защищены