В някои от тежките ми дни,
когато към леглото съм неволно прикована
и часовникът часът след час реди,
заслушвам се в отвънкашната хорска врява.
Ядно слушам как с пискливи гласове, жени
Обменят за деня най-важните и сочни теми.
Злобно гледам иззад пожълтелите стени,
а слънчев лъч напук се взира в мене.
В тоз момент дойде врабец
и на прозореца ми гордо кацна,
сякаш каза: „Хей, човек!
Недей така седя безгласна!“ ...