23.04.2020 г., 0:18

В леглото

786 1 1

В някои от тежките ми дни,

когато към леглото съм неволно прикована

и часовникът часът след час реди,

заслушвам се в отвънкашната хорска врява.

 

Ядно слушам как с пискливи гласове, жени

Обменят за деня най-важните и сочни теми.

Злобно гледам иззад пожълтелите стени,

а слънчев лъч напук се взира в мене.

 

В тоз момент дойде врабец

и на прозореца ми гордо кацна,

сякаш каза: „Хей, човек!

Недей така седя безгласна!“

 

Погледах го аз него, и го питам:

Разкажи ми, врабчо, как е там, на юг?“

И представям си, че с него някъде отлитам

И представям си, че вече не съм тук.

 

И представям си, как влиза някой със тревога

в стаичката малка, вода студена да налее,

и как наместо мен, там фигура двунога

лежи, преструва се на мене и се смее.

 

Тъгата моятам съм я оставила,

Нека вместо мен в кревата ми лежи.

На мен приличалика ми одрала е,

бледно-жълтовата, със канелени очи.

 

 

И няма с вас аз сбогом да си кажа, няма

да оповестя, че тръгнала съм си.

Вместо сбогом, тази двойничка оставям

вместо мен леглото старо да краси.

 

А аз завчас се излекувах.

 

Със лека дрипа се загърнах.

През прозорецанавън, раз, два, летим!

И няма никога аз тука да се върна.

Намерих своя домнадоблачен, за вас незрим.

 

22.04.2020 А.М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пусни тъгата да си ходи! И тогава ще можеш да летиш с полета на мисълта.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....