В летния сезон
Надвисват облаците на небето
и падат ниско над земята те.
И става тъмно, страшно над полето
макар това, че не е за севте.
С камшичните светкавици небето
опасва нощем земната кора.
И всичко се снишава тук додето
напъпи благородната зора.
И завалява дъжд почти лечебен
за зажаднялия ни чернозем.
Извикаха го майките с молебен,
използвали молитвите съвсем.
И напои земята зажадняла
със капките от божии сълзи,
и спря се вече буря развилняла
в души закоравяли да пълзи.
Дори навън заспива тишината.
Навсякаде ухае на озон.
Сърцата ни жадуват светлината,
живееща във летния сезон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
