В летния сезон
Надвисват облаците на небето
и падат ниско над земята те.
И става тъмно, страшно над полето
макар това, че не е за севте.
С камшичните светкавици небето
опасва нощем земната кора.
И всичко се снишава тук додето
напъпи благородната зора.
И завалява дъжд почти лечебен
за зажаднялия ни чернозем.
Извикаха го майките с молебен,
използвали молитвите съвсем.
И напои земята зажадняла
със капките от божии сълзи,
и спря се вече буря развилняла
в души закоравяли да пълзи.
Дори навън заспива тишината.
Навсякаде ухае на озон.
Сърцата ни жадуват светлината,
живееща във летния сезон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
