В лиричнъ дрямкъ
Над теа рими куках цела нощ,
мерак ми е да бъде по лиричну,
закот в сърцето ми са турна га че нож
и мой балада да напраа, патетична.
Ми то не можи, ей тъй изведнъж,
да станиш гений у поезията в селу.
Тъй кат ни можи да са пишиш мъш,
па да ривеш за щело и нещелу.
Затуй риших да турна тук чирта.
Една такваз, ем черна, ем дибела
и нивгиш веч по теб да ни рива...
Брях теа рими, ко са полудели?
Аз искам да напиша за либоф,
за чувствата, закот биз теб ни моя
и кату чуиш моя вечин зоф,
да кажиш: - "Я, како му е на тоя?
Зако не слезеш, Боже опази,
и верисията да си прибèриш гори.
Ми то байгън от рими и звезди,
омесени със цифки и сополи."
- Обичам тъ! Биз теби ша умръ!
звучи ми кату истинска пуантъ.
Натъртвам гу, ма май чи без файдъ...
Разкарай съ - ма перна кату в дрямкъ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хухавел Кайлъшки Все права защищены
