В мен е Живота
Безшумна, тъгата понечи да влезе
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.
Да крача със нея по пътя поиска...
О, не! Нека тя да се скита сама!
А мен върхове ме зоват надалеко-
и трудни да бъдат, ще ги покоря.
И боса, по друми с надежда ще крача,
а кървави, раните нека болят.
Ще зная обаче, че в мен е Живота
и имам си пътя - напред, не назад!
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.
Да крача със нея по пътя поиска...
О, не! Нека тя да се скита сама!
А мен върхове ме зоват надалеко-
и трудни да бъдат, ще ги покоря.
И боса, по друми с надежда ще крача,
а кървави, раните нека болят.
Ще зная обаче, че в мен е Живота
и имам си пътя - напред, не назад!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
