6 янв. 2009 г., 16:10

В мен е Живота 

  Поэзия » Философская
975 0 34
Безшумна, тъгата понечи да влезе
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.


Да крача със нея по пътя поиска...
О, не! Нека тя да се скита сама!
А мен върхове ме зоват надалеко-
и трудни да бъдат, ще ги покоря.


И боса, по друми с надежда ще крача,
а кървави, раните нека болят.
Ще зная обаче, че в мен е Живота
и имам си пътя - напред, не назад!

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??