Jan 6, 2009, 4:10 PM

В мен е Живота

Poetry » Philosophical

1.2K 0 34

Безшумна, тъгата понечи да влезе
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.

Да крача със нея по пътя поиска...
О, не! Нека тя да се скита сама!
А мен върхове ме зоват надалеко-
и трудни да бъдат, ще ги покоря.

И боса, по друми с надежда ще крача,
а кървави, раните нека болят.
Ще зная обаче, че в мен е Живота
и имам си пътя - напред, не назад!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

merigold (Мери)

Страхотна си! Много емоция и много сила има в теб

2009-01-27T21:15:12+02:00
Индиана (Криси)

Само така, Петинка! Подейства ми оптимистично, имах нужда от това...Благодаря!!!

2009-01-19T18:39:31+02:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Безшумна, тъгата понечи да влезе
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.

Радвам се, че не допускаш тъгата вътре в себе си, а произведението ти е наистина много добро.Успехи и за напред

2009-01-19T17:03:43+02:00
Sara88 (Сара)

Многo добро!

2009-01-16T16:21:27+02:00
ниана (Нина Сименова)

Много силно!

2009-01-09T12:43:26+02:00