В мен туптиш, сърце, макар в душата
малка рана тайно да боли!
Истина е, че в живота кратък
всяко чувство теб ще устрели
и от него в грешното ни странстване
можеш ти, сърце, да прокървиш!
Цвете си сред бурното пространство –
от любов, от болка, ти цъфтиш
всеки ден, кръвта щом напоява
корена ти с радост и с тъга...
Но, сърце, ти, зная, заслужаваш
само обич, не и самота!
Тръпнещо си ти, опиянено,
търсещо във всичко красота!
Пей сега, добро и вдъхновено!
Утре може да си в пепелта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены