contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
16 авг. 2019 г., 19:41

В мен ветрове ти посади

837 3 27

В мен ветрове ти посади

 

Вечер на жасмина дъхав

сред непокорния клонак...

Тихо милвам мрака синкав

и все за тебе мисля пак...

 

С онзи жест така небрежен

сърцето ми не пощади...

Ласкав, но красив и грешен

в мен ветрове ти посади... 

 

В лиха горест аз унивам,

тъй чезна бавно ден след ден...

От горчилката отпивам,

потискам всеки огън в мен,,,

 

О, скъпи, бях ли твоя аз,

в пламъци съм под звездите...

Дъха ти нежен в този час

още гали ми страните...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Или за мен си залив тих,
    при теб по лунната пътека,
    понесла своя влюбен стих
    ще дойда по - добра и лека... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    А може би въпрос си ти,
    най - прекрасната загадка...
    Знай, че в ляво тъй тупти
    щом за мен си горест сладка... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Дъга ли си за мен - не знам,
    но преливаш в седем цвята...
    Или си вълк, когато сам
    с болка виеш към луната... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Дали да те сравня с дъжда,
    поръсил моята коса...
    Или с най - ярката звезда
    в на самодивите часа... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Благодаря ти, Светленце... 💖
    Много се радвам да те видя тук...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0