В мен ветрове ти посади
В мен ветрове ти посади
Вечер на жасмина дъхав
сред непокорния клонак...
Тихо милвам мрака синкав
и все за тебе мисля пак...
С онзи жест така небрежен
сърцето ми не пощади...
Ласкав, но красив и грешен
в мен ветрове ти посади...
В лиха горест аз унивам,
тъй чезна бавно ден след ден...
От горчилката отпивам,
потискам всеки огън в мен,,,
О, скъпи, бях ли твоя аз,
в пламъци съм под звездите...
Дъха ти нежен в този час
още гали ми страните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
