В момент на съзерцание

26 нояб. 2011 г., 23:00

Поэзия

520 0 5

Въздухът навън е синкав, ледено-парлив.

Чифт ръце разнасят спомени – портрети разнолики.

Чифт мечти отплуват в чифт очи... Отвъд.

А небето разпродава облачните пити.

Мислите се губят в нощния ефир.

Думите се влюбват – и се разпиляват.

Чувствата, втвърдени като каменист баир,

мъченически мълчат... И после се изравят

от дъжда, разяждащ светлите петна –

лунните писма, които се подреждат

като върволица, диря от искри... Следа.

Космическа сълза, която в миг изчезва.

Така се стапя красотата всеки път:

в тесногръдието на раздробената ни материална форма.

В която са заключени животи прежни; и светът,

съдържащ се

в Божествената норма.