24 апр. 2014 г., 11:05

В моя свят

954 0 1

В моя свят

Моят свят си има всички
обикновени и необикновени неща.
Има тишини, които се мъча да разбера,
има думи и ноти, измерения и много вина
и прошка, написани и недописани стихове.
Има си мечти, сбъднати и несбъднати,
дълги изгреви и залези, дъждове,
рани, пътища и безпътици. И лято.
Една сълза, онемяла от нежност
е там и ласкаво сбъдва моя свят.
Моят свят, който си има небе, натежало
от обичане, там, където е сърцето.
Там си ти, обичана, обичана, обичана...

© Ванко Николов (Starkmaster°   ®vn)′ 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванко Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • небе, натежало
    от обичане Харесах!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...