24 мая 2007 г., 08:27

В мрака

846 0 0
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата
и от слънцето
по-светла!
Но там, в ъгъла,
остава мрак.
И аз натам вървя -
към мрака...
Спирам, падам,
но не се изправям
и мисля какво и
в какви количества го искам...
мисля с часове...
Да, аз искам да отида
там, при светлината,
там, при цветната дъга,
при градините зелени
и при златните поля...
Ах колко много искам
да съм умна,
не чак толкова наивна...
но - добра!
"Искам и ЩЕ го направя!",
такава мисъл
между многото във
мрака се роди...
а после неусетно,
сякаш трябвало е
само обещание,
пренесох се при моите мечти!

23.05.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...