24 мая 2007 г., 08:27

В мрака

847 0 0
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата
и от слънцето
по-светла!
Но там, в ъгъла,
остава мрак.
И аз натам вървя -
към мрака...
Спирам, падам,
но не се изправям
и мисля какво и
в какви количества го искам...
мисля с часове...
Да, аз искам да отида
там, при светлината,
там, при цветната дъга,
при градините зелени
и при златните поля...
Ах колко много искам
да съм умна,
не чак толкова наивна...
но - добра!
"Искам и ЩЕ го направя!",
такава мисъл
между многото във
мрака се роди...
а после неусетно,
сякаш трябвало е
само обещание,
пренесох се при моите мечти!

23.05.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...