Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата
и от слънцето
по-светла!
Но там, в ъгъла,
остава мрак.
И аз натам вървя -
към мрака...
Спирам, падам,
но не се изправям
и мисля какво и
в какви количества го искам...
мисля с часове...
Да, аз искам да отида
там, при светлината,
там, при цветната дъга,
при градините зелени
и при златните поля...
Ах колко много искам
да съм умна,
не чак толкова наивна...
но - добра!
"Искам и ЩЕ го направя!",
такава мисъл
между многото във
мрака се роди...
а после неусетно,
сякаш трябвало е
само обещание,
пренесох се при моите мечти!

23.05.2007г.