May 24, 2007, 8:27 AM

В мрака

  Poetry
838 0 0
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата
и от слънцето
по-светла!
Но там, в ъгъла,
остава мрак.
И аз натам вървя -
към мрака...
Спирам, падам,
но не се изправям
и мисля какво и
в какви количества го искам...
мисля с часове...
Да, аз искам да отида
там, при светлината,
там, при цветната дъга,
при градините зелени
и при златните поля...
Ах колко много искам
да съм умна,
не чак толкова наивна...
но - добра!
"Искам и ЩЕ го направя!",
такава мисъл
между многото във
мрака се роди...
а после неусетно,
сякаш трябвало е
само обещание,
пренесох се при моите мечти!

23.05.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....