24.05.2007 г., 8:27

В мрака

839 0 0
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата
и от слънцето
по-светла!
Но там, в ъгъла,
остава мрак.
И аз натам вървя -
към мрака...
Спирам, падам,
но не се изправям
и мисля какво и
в какви количества го искам...
мисля с часове...
Да, аз искам да отида
там, при светлината,
там, при цветната дъга,
при градините зелени
и при златните поля...
Ах колко много искам
да съм умна,
не чак толкова наивна...
но - добра!
"Искам и ЩЕ го направя!",
такава мисъл
между многото във
мрака се роди...
а после неусетно,
сякаш трябвало е
само обещание,
пренесох се при моите мечти!

23.05.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...