Отвори ми! Нося думи две,
другите – къде не съм пиляла?
Виж луната, как от сън кове,
края на безкрайните начала.
Отвори ми! Нося три мъгли,
ясната ми нощ е подарена,
другиму. А тази нощ вали,
кротка нежност. Чуй – стрехите стенат.
Отвори ми! Нося сто души,
обич имам – колкото побират.
Стих ти нося. Знай, светът греши!
В нас самите крие се Всемирът...