Отвори ми! Нося думи две,
другите – къде не съм пиляла?
Виж луната, как от сън кове,
края на безкрайните начала.
Отвори ми! Нося три мъгли,
ясната ми нощ е подарена,
другиму. А тази нощ вали,
кротка нежност. Чуй – стрехите стенат.
Отвори ми! Нося сто души,
обич имам – колкото побират.
Стих ти нося. Знай, светът греши!
В нас самите крие се Всемирът...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
