В навечерието...
Равносметка, навярно се прави,
щом навлезем в последния час,
но пък аз... аз почти я забравих,
твърде скучна година бе... Пас,
неусетно, май почнах да казвам,
сляп съм бил за тъй много неща,
насред думи, дордето се раждах,
тръгнал с цел, уж да случа света,
но за жалост червен светофарът,
глух, отказвал е шанс да съм там,
откъдето бях чувал с фанфарите,
онзи смях, че се връща - желан!
Знам и хубаво имаше, всъщност,
в Май, дори бих изрекъл: Добра!
Ала днес се усещам безчувствен,
в студ налял си, пак чаша с тъга.
Все едно, виж - не искам подарък,
втора вечност отглеждам мечти!
Капки чиста любов вместо слава,
щом ме питаш: Дай всекиму, ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
