25 июн. 2021 г., 08:11  

В ( не ) изповедалнята - 1

1.2K 3 10

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...

                              Ще си почина тук усамотен.

                              Сред тихите алеи, сред чемшира,

                              ще си поседна благо и на мира.

                              Далеч от суетата и греха

                              аз вдишвам аромата на леха.

                              Полягам на зелената тревичка.

                              В далечината пее с порив птичка.

                             Облягам гръб на свежия чемшир,

                              на сянка ще подремна най- подир...

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА:

                             - Ела, любима моя да те зърна!

                             - О, мила моя, дай да те прегърна!

                             - Потрепва в тялото ми всяка струна!

                             - Ах, скъпичка, сега ще те целуна!

                             - Тъй сладички са устните, вратлето!

                             - Гърдите ми ще пръснат деколтето!

                             - По- тихичко... бедрата ти пламтят!

                             - Ръчичките ти ще ме подлудят!

                             - Целувай ме... не ме щади от страст!

                             - Езичета да вържем ти и аз!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво е туй?Аз може би сънувам?

                              Но гласове на метър само чувам.

                              Не може да се случва... Две жени

                              със похот луда дяволът плени.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА

                              - Гали ми, мила, нежно личицето!

                             - Как тупка бързо в тебе сърчицето!

                             - Не спирай с пръстчетата си игриви!

                             - Сега, нали, сме двечките щастливи!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да помръдна... да си ида.

                              Но нещо в мен напира да ги видя.

                              Изпитвам ужас... Как не ги е срам?

                              Тъй любопитен съм... що правят там?

                              И мъничка пролучица намирам,

                              и гледка най- греховна аз съзирам!

                              Маркиза и Графиня с плам се любят,

                             една по друга те ума си губят.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА: 

                              - Когато утре тръгнат те на лов...

                              - При теб ще дойде моята любов!

                              - Във стаята ми, миличка, ела!

                               - И голички ще слееме тела!

                               - Но да вървим! Ах, колко си красива!

                               - До утре съм така нетърпелива!  ( излизат )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не е за вярване... Гръдта бумти.

                              Къде ли,отче, да се дянаш ти?

                              Не мога сам сега да се позная.

                              В ума ми те са , във онази стая... ( излиза )

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...