25.06.2021 г., 8:11  

В ( не ) изповедалнята - 1

1.2K 3 10

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...

                              Ще си почина тук усамотен.

                              Сред тихите алеи, сред чемшира,

                              ще си поседна благо и на мира.

                              Далеч от суетата и греха

                              аз вдишвам аромата на леха.

                              Полягам на зелената тревичка.

                              В далечината пее с порив птичка.

                             Облягам гръб на свежия чемшир,

                              на сянка ще подремна най- подир...

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА:

                             - Ела, любима моя да те зърна!

                             - О, мила моя, дай да те прегърна!

                             - Потрепва в тялото ми всяка струна!

                             - Ах, скъпичка, сега ще те целуна!

                             - Тъй сладички са устните, вратлето!

                             - Гърдите ми ще пръснат деколтето!

                             - По- тихичко... бедрата ти пламтят!

                             - Ръчичките ти ще ме подлудят!

                             - Целувай ме... не ме щади от страст!

                             - Езичета да вържем ти и аз!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво е туй?Аз може би сънувам?

                              Но гласове на метър само чувам.

                              Не може да се случва... Две жени

                              със похот луда дяволът плени.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА

                              - Гали ми, мила, нежно личицето!

                             - Как тупка бързо в тебе сърчицето!

                             - Не спирай с пръстчетата си игриви!

                             - Сега, нали, сме двечките щастливи!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да помръдна... да си ида.

                              Но нещо в мен напира да ги видя.

                              Изпитвам ужас... Как не ги е срам?

                              Тъй любопитен съм... що правят там?

                              И мъничка пролучица намирам,

                              и гледка най- греховна аз съзирам!

                              Маркиза и Графиня с плам се любят,

                             една по друга те ума си губят.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА: 

                              - Когато утре тръгнат те на лов...

                              - При теб ще дойде моята любов!

                              - Във стаята ми, миличка, ела!

                               - И голички ще слееме тела!

                               - Но да вървим! Ах, колко си красива!

                               - До утре съм така нетърпелива!  ( излизат )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не е за вярване... Гръдта бумти.

                              Къде ли,отче, да се дянаш ти?

                              Не мога сам сега да се позная.

                              В ума ми те са , във онази стая... ( излиза )

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...