В Небето...

Поэзия

979 12 22

Не искам да препускам върху мислите

на лов за рядко срещани метафори.

В преследването да изгубвам смисъла.

Да чакам пред ръждясал стълб семафорен

най-сетне ще примигне ли в зелено.

В словесни лабиринти да примамвам

нещастници, подирили спасение…

От музи и пегаси нямам нужда!

С Духа Ти Свят политам вдъхновена!

С криле на гълъб бял и с вятър южен.

Дъждовно плача… Слънчево се смея...

Отдавна суетата не обслужвам.

Душата ми в Небето е зареяна...

Албена Димитрова

14.6.2018.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Еха! "...Дъждовно плача… Слънчево се смея..." Супер си, Бени!

2018-09-28T16:59:13+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Радвам се пак да те видя на страницата си, Доче! Бъди благословена!

2018-08-02T02:11:42+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Мъдри и силни са думите ти, Албена! Бъди вдъхновена и искрена.

2018-08-01T23:13:25+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Така е, Гавраиле! Благодаря ти за мъдрия коментар! Здраве, любов и вдъхновение ти пожелавам!

2018-07-27T22:38:43+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Чудесен смислен стих за суетата.Докато я усетим и тя вече е в душите ни.

2018-07-27T21:55:49+03:00