26 мая 2022 г., 22:52

В недрата ми

842 0 0

Завързани думи от възли недоизказани

се сплели на топка и мъчно въздишат.

В очите ми спомени, години наред пазени

търкулват се бликнали, навън заизлизат.

 

 

Не! Няма да пусна тоз пламенен плач!

Знам, че със него и споменът си отива...

Загръщам душата си, тя нека е в здрач, 

в покоите негови аз тебе съм скрила. 

 

Там отново в прегръдка сме слели души

и дълго не бихме могли да се пуснем.

Там никой нищо не може да разруши!

В недрата ми нежно ти вечно ще бъдеш сгушен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цуци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...