Завързани думи от възли недоизказани
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач!
Знам, че със него и споменът си отива...
Загръщам душата си, тя нека е в здрач,
в покоите негови аз тебе съм скрила.
Там отново в прегръдка сме слели души
и дълго не бихме могли да се пуснем.
Там никой нищо не може да разруши!
В недрата ми нежно ти вечно ще бъдеш сгушен...