В Нежност те къпя

Поэзия » Любовная

742 0 2

(по Ксения Григорович)

Струи Нощта, а ти се къпеш...
Тя, Нежността, от мен тече...
Ту потреперваш, ту настръхваш -
във локва сивичко врабче...

Оголена е всяка струна,
натегната е до ръба,
че търсят палци златно руно
и по гърди, и по гърба...

Потапям устни, жаден пия
на ключиците от герана.
Насладата къде се крие?
Защо не мога да престана?

След туй - мъгла. Ти си почиваш,
а аз пък падам със росата...
Сънлива котка... Тъй красива...
Очите ти са в небесата...

Отново с устни те нападам...
Целувам нежните ресници...
В молба прошепваш: "Вече страдам...
Ще се взривя! Е, хайде, спри се!

Душата - птица безметежна
и всичко пяната изми...
Отде си взел ти тази Нежност?!
Отде си се научил ти?!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0