Jan 22, 2011, 1:31 PM

В Нежност те къпя

  Poetry » Love
739 0 2

В Нежност те къпя

(по Ксения Григорович)

Струи Нощта, а ти се къпеш...
Тя, Нежността, от мен тече...
Ту потреперваш, ту настръхваш -
във локва сивичко врабче...

Оголена е всяка струна,
натегната е до ръба,
че търсят палци златно руно
и по гърди, и по гърба...

Потапям устни, жаден пия
на ключиците от герана.
Насладата къде се крие?
Защо не мога да престана?

След туй - мъгла. Ти си почиваш,
а аз пък падам със росата...
Сънлива котка... Тъй красива...
Очите ти са в небесата...

Отново с устни те нападам...
Целувам нежните ресници...
В молба прошепваш: "Вече страдам...
Ще се взривя! Е, хайде, спри се!

Душата - птица безметежна
и всичко пяната изми...
Отде си взел ти тази Нежност?!
Отде си се научил ти?!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...