В Нежност те къпя

Poetry » Love

745 0 2

(по Ксения Григорович)

Струи Нощта, а ти се къпеш...
Тя, Нежността, от мен тече...
Ту потреперваш, ту настръхваш -
във локва сивичко врабче...

Оголена е всяка струна,
натегната е до ръба,
че търсят палци златно руно
и по гърди, и по гърба...

Потапям устни, жаден пия
на ключиците от герана.
Насладата къде се крие?
Защо не мога да престана?

След туй - мъгла. Ти си почиваш,
а аз пък падам със росата...
Сънлива котка... Тъй красива...
Очите ти са в небесата...

Отново с устни те нападам...
Целувам нежните ресници...
В молба прошепваш: "Вече страдам...
Ще се взривя! Е, хайде, спри се!

Душата - птица безметежна
и всичко пяната изми...
Отде си взел ти тази Нежност?!
Отде си се научил ти?!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Наистина е много, много нежно!

2011-01-22T19:18:01+02:00
rumiana (Румяна )

Бях тук и прочетох,но няма думи да коментирам!

2011-01-22T16:43:47+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0