28 нояб. 2006 г., 18:49

В нощта

1K 0 2

Да влезем ний през таз врата,
бездомни двама във нощта...
Докосвай ме едва едва,
да слеем устни без вина...

Без думите "Обичам те",
без повече неискрени слова!
Днес имаме телата си
и нека те говорят с любовта!

Навярно утре ще съм друга
и няма туй да смятам за уместно...
Но тук, сега, е крайно лесно,
и двамата сме днес наясно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Креми, всъщност аз го махнах последния куплет след коментара на Кити, та краят вече е съвсем различен от преди!
  • Хубав стих! Поздрави

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...