Да влезем ний през таз врата,
бездомни двама във нощта...
Докосвай ме едва едва,
да слеем устни без вина...
Без думите "Обичам те",
без повече неискрени слова!
Днес имаме телата си
и нека те говорят с любовта!
Навярно утре ще съм друга
и няма туй да смятам за уместно...
Но тук, сега, е крайно лесно,
и двамата сме днес наясно...
© Катя Вълчева Все права защищены