В нозете ми стихия усмирена
Обичам те, море
безбрежно,
в нозете ми стихия усмирена,
с отблясъци в златисто и
зелено –
очи на лудо влюбена сирена,
загледана с надежда в пътя
лунен,
дали от небосклона му висок,
ще долети и пак ще я
целуне,
онзи божествен гларус синеок!
Обичам твоя шепот –
заклинание,
за пориви греховни в нас виновник
и на вълните кроткото
дихание –
ръце горещи на красив любовник!
Обичам те лазурно,
безметежно
и с ореол от сребърно сияние,
като душа на грешник –
опростено,
след Божие свещено покаяие!
Обичай ме и ти море,
такава –
сърце на гларус – поглед на сирена,
за ласки и за бурии
готова –
в ръцете ти,
стихия усмирена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
