В облаци виста тъмнее
В облаци виста тъмнее
Искам в тази нощ беззвездна
ветреца кротко да шепти...
А луната бледо-медна
над мен и тебе да трепти...
С кожа от седеф по-гладка
да легна в пъстрата трева...
И там целувката ти сладка
да ме омае след това...
Но за мен си невъзможен,
все тъй отвън извира мрак...
Ах, любими - скъп и нежен,
Вселената ми дава знак...
Тази мисъл, как гнети ме,
в облаци виста тъмнее...
Нямам възраст, нито име,
само любовта ми в мен е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
