20.08.2019 г., 2:43

В облаци виста тъмнее

757 6 12

В облаци виста тъмнее

 

Искам в тази нощ беззвездна

ветреца кротко да шепти...

А луната бледо-медна

над мен и тебе да трепти...

 

С кожа от седеф по-гладка

да легна в пъстрата трева...

И там целувката ти сладка

да ме омае след това...

 

Но за мен си невъзможен,

все тъй отвън извира мрак...

Ах, любими - скъп и нежен,

Вселената ми дава знак...

 

Тази мисъл, как гнети ме,

в облаци виста тъмнее...

Нямам възраст, нито име,

само любовта ми в мен е...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...