17 нояб. 2024 г., 15:25

В обреченост

437 1 2

Ела и сплети косите ми.
Положи глава на раменете ми
и тихо прошепни, че ме обичаш.
Не замлъквай.
Бъди шепотът в сърцето ми,
а аз безмълвно ще те слушам.
Затворила очите си,
в ритъм с тебе ще дишам.
Ще те разлея по лицето си
и в стон ще изрека, че те обичам.
Ще полепна по устните ти
и жадно ще пия всичко неизречено,
а после ще потъна в очите ти,
за да видя колко сме обречени.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...