Nov 17, 2024, 3:25 PM

В обреченост

  Poetry
438 1 2

Ела и сплети косите ми.
Положи глава на раменете ми
и тихо прошепни, че ме обичаш.
Не замлъквай.
Бъди шепотът в сърцето ми,
а аз безмълвно ще те слушам.
Затворила очите си,
в ритъм с тебе ще дишам.
Ще те разлея по лицето си
и в стон ще изрека, че те обичам.
Ще полепна по устните ти
и жадно ще пия всичко неизречено,
а после ще потъна в очите ти,
за да видя колко сме обречени.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...