17 nov 2024, 15:25

В обреченост

  Poesía
443 1 2

Ела и сплети косите ми.
Положи глава на раменете ми
и тихо прошепни, че ме обичаш.
Не замлъквай.
Бъди шепотът в сърцето ми,
а аз безмълвно ще те слушам.
Затворила очите си,
в ритъм с тебе ще дишам.
Ще те разлея по лицето си
и в стон ще изрека, че те обичам.
Ще полепна по устните ти
и жадно ще пия всичко неизречено,
а после ще потъна в очите ти,
за да видя колко сме обречени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....